Югоизточният регион за планиране в България е разположен в югоизточната част на страната и се отличава с благоприятно географско положение. Има широк излаз на Черно море и дълга граница с Турция на юг по Странджа и Дервенстките възвишения. Административен център е град Бургас. Чрез ниските и удобни старопланиниски проходи се осъществява връзката със Североизточен и Северен централен регион. На запад регионът граничи с Южен централен регион. В територията са включени 4 области: Бургаска, Сливенска, Ямболска и Старозагорска. През региона преминават транспортните коридори №8 и №9, както и железопътната линия София-Бургас.
1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГРАНИЦИ И ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ
Регионът има площ от 14645,1км2, или 13,2% от територията на страната. В него живее 10% от населението на България. Свободният достъп до Черно море определя благоприятното му транспортно, природно и стопанско географско положение. Той дава възможност за развитието на международен туризъм и за ориентирането на транспортната, техническа и социална инфраструктура към крайбрежието и основно към регионалния център Бургас. Това от своя страна влияе и върху териториалното разпределение на населението в региона. Източната граница на региона има и важно геостратегическо положение, тъй като чрез нея България се свързва със Средиземно море и Световния океан, а чрез тях се осъществяват и връзките й с повечето от стратегическите й партньори.
Северната граница на региона преминава през Сливенски, Котленски и Емински дялове на Стара планина и пресича долината на река Камчия. През тази граница се осъществяват връзките със североизточните региони на страната и със Северния централен регион, които не са затруднени, поради наличието на множество ниски проходи. Най-оживени са връзките със Североизточния приморски регион, поради сходните природни, демографски и стопански условия.
Западната граница на региона е условна, тъй като някои общини изпитват силното влияние на “Марица-Изток”. Същевременно в природо-географско отношение тази граница е ясно очертана от Светиилийските и Манастирските възвишения и от Сакар планина. През тази граница преминават трасетата на важни ж.п. и автомобилни връзки между столицата и Южното Черноморие.
Южната граница съвпада с част от държавната граница на България с Република Турция по Странджа и Дервентските възвишения. Значението на тази граница и ролята й в междудържавните отношения значително се променят през последните 10 години.
В крайна сметка може да се направи изводът, че географското положение на региона и възможностите на неговите граници определят демографското и стопанското му развитие.
2. ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ
1. Релефът може да бъде характеризиран като твърде разнообразен. Това се дължи на сложния геоложки строеж и геоморфоложко развитие на тази част от страната.
а) Стара планина. В региона попадат части от Твърдишки, Котленско-Върбишки, Сливенски, Гребенец, Карнобатски и Айтоски дялове, чиято надморска височина надвишава незначително 1000м. Като цяло релефът им може да се характеризира като средно и нископланински. Относително малката надморска височина не пречи за експлоатацията на множеството проходи, свързващи региона със Североизточна и Северна Централна България. Релефът, наред с почвено-климатичните условия, допринасят за развитието на букови гори и естествени пасища, които са предпоставка за дърводобив и пасищно животновъдство.
б) Задбалкански котловинни полета- Техният релеф е равнинно-хълмист и не е пречка за развитието на транспорта, за механизирането на селското стопанство и за строителството. В тази връзка в тях са съсредоточени значителни стопански и демографски ресурси.
в) Нископланински е релефът в южните части на региона /Дервентските възвишения и Странджа/. Това дава възможност за развитието на пасищно овцевъдство, дърводобив и на други стопански дейности.
г) Основната част от територията на региона е заета от Бургаската и Тунджанската низина, които имат и най-благоприятни почвено-климатични условия за развитието на селско стопанство, транспорт и за други стопански дейности.
2. Полезни изкопаеми.
Полезните изкопаеми в Югоизточния регион са разнообразни по качество, но ограничени по количество. Това се определя от геоложкия строеж на територията му. На базата на откритите полезни изкопаеми в региона са развити редица добивни отрасли и дейности:
а) Запасите от въглища са представени от черни, кафяви и лигнитни.
- Черните въглища се добиват в Балканбас. През последните няколко години много от мините са закрити, а производството спада значително. Добиваните тук въглища се използват за производството на кокс в Кремиковци. Пластовете им обаче са с дебелина до 1м, което затруднява и оскъпява добиването им.
- В мина “Черно море” край Бургас се добиват кафяви въглища. Малки количества от този вид има и по долината на река Луда Камчия, но те са без стопанско значение. В региона запасите от кафяви въглища се оценяват на около 18% от общите запаси в България.
- Запаси на лигнитни въглища има край Елхово, като те се оценяват на около 600млн.т.
б) Значително по-голямо стопанско значение имат рудните полезни изкопаеми.
- Находища на медни руди има край село Росен /южно от Бургас/, Върли бряг, Меден рид, Граматиково, Малко Търново, Межда, Прохорово. Техните запаси са ограничени, поради което се експлоатират само малка част от тях.
- Находище на желязна руда има край Крумово /Ямболско-Манастирските възвишения/. Добитата руда се транспортира до Кремиковци, тъй като тя има относително високо метално съдържание - 43%.
в) Значително стопанско значение имат находищата на нерудни полезни изкопаеми. В региона са разкрити находища на мрамор /Малко Търново/, габро /М.Търново/, андензитни туфи /Айтос/, българити /Българово - използват се при производството на стъкло/, кварцити /край Чумерна, Струпец - използват се за производството на огнеупорни материали/, зеолити /с.Еленово/. В региона има богати находища на пясъци, чакъл и други инертни материали, които се експлоатират повсеместно. От поморийската лагуна се извлича лечебна кал, която служи за лечението на заболявания в опорно-двигателната система на хората. Между Бургас и Поморие се добива морска сол, която се използва основно за производството на луга и като суровина в ХП.
3. Климатични условия и ресурси.
Територията на Югоизточния регион попада в 3 климатични области: умерено-континентална, преходно-континентална и континентално-средиземноморска.
а) В умерено-континенталната климатична област се намират северозападните части на региона. Те се характеризират с по-голямо количество на валежите и с по-ниски средногодишни температури, което дава възможност за развитието на климатолечение, туризъм, пасищно животновъдство.
б) В преходно-континенталната климатична област попадат североизточните части на региона и северната част от долината на Тунджа. В тези райони средната януарска температура е около 0оС и е по-висока в сравнение със северозападните части от региона.
в) По-голямата част от региона чувства климатичното влияние на Черно море или влиянието на Средиземно море. В Бургаската низина средната януарска температура е около 2оС, а валежите достигат около 500мм/м2. Това е благоприятен фактор за развитието на морския туризъм. Тези климатични условия дават възможност за отглеждането на топлолюбиви култури като смокини, лозя, бадеми, праскови, слънчоглед, пшеница, зеленчуци и др. За региона през зимата са характерни студените североизточни ветрове, водещи до отвявания на посевите и чести бури в Черно море.
4. Водни ресурси.
Като цяло водните ресурси в Югоизточния регион са ограничени, защото повечето реки са къси и се вливат директно в Черно море. С по-голямо стопанско и битово значение са водите на реките Тунджа, Луда Камчия и Ахелой, на които са построени съответно язовирите “Жребчево”, ”Камчия” и “Ахелой”. Техните води се използват за напояване и за битови нужди. В региона са изградени и редица други по-малки язовири с цел регулирането на оттока на маловодните реки и осигуряването на населението и стопанството с вода.
а) Като туристически ресурс изпъкват долните течения на реките Ропотамо, Велека и Резовска.
б) Водните ресурси на региона са представени и от крайбрежните езера Бургаско, Атанасовско, Поморийско, които се използват за риболов, добив на морска сол и за промишлени цели.
в) На територията на региона има и множество минерални извори. В по-голямата си част те се използват за балнеолечение. С по-голям дебит са изворите в Житарово и Банево, Сливенските бани, Кортен, Стралджа, Ст. Караджа и др. През последните 5 години значителна част от водите им се бутилира.
Основен воден ресурс на региона е водата на Черно море, която служи като рекреативен ресурс, източник на риба и морска сол, транспортно трасе и т. н
5. Почвени ресурси.
Разнообразието от релефни форми, климатичните условия и водните ресурси са предопределили и значителното разнообразие на почвените ресурси. В Югоизточния регион са разпространени следните почвени видове:
а) Канелени горски почви. Те са преобладаващи в територията на региона както в северните, така и в южните му части. Срещат се излужени, оподзолени и други техни разновидности, отличаващи се по своята плодородност. Върху тях се отглеждат лозя, тютюн, бадеми.
б) Смолниците са разпространени в задбалканските котловини и Бургаската низина. Върху тях се отглеждат зърнени култури, лозя, овощия, слънчоглед, захарно цвекло и някои други технически култури.
в) Алувиално-ливадните почви се намират по заливните и надзаливни тераси на реките. Върху тях се отглеждат предимно зеленчуци и овощни култури.
г) Делувиално-ливадните почви също са разпространени по речните тераси и върху тях се отглеждат орехи, бадеми, тютюн и други култури.
д) В Странджа се срещат жълтоземи, върху които виреят най-добре дъбови гори и тревни видове, служещи за естествен фураж на животните.
6. Горските ресурси в Югоизточния регион са силно ограничени. През Средновековието територията му е покрита с гъсти дъбови и букови гори, които след Освобождението са унищожени в по-голямата си част. Днес ограничени горски масиви са запазени само в Стара планина и Странджа, но промишленото им значение е малко. В региона се намират около 11% от запасите на дървесина в страната, но на него се падат едва около 10% от добиваното количество, което е доказателство за недоброто качество и структура на горите. Основни дървесни видове са букът и дъбът. В Странджа се среща източен дъб, зеленика и други топлолюбиви дървесни видове.
Над 2/3 от дървесните запаси в региона се намират на територията на Бургаска област и в тази връзка в Бургас е застъпена дървообработващата промишленост /производство на паркет, мебели и др./. По долините на реките, вливащи се в Черно море, се развиват влажни гори, които са важен туристически ресурс.
Югоизточният регион разполага със значителни запаси от естествена тревна растителност, служеща за паша и естествен фураж. Пасищата заемат обширни територии в южните части на региона, където е развито и пасищното овцевъдство. Регионът разполага с около 20% от естествените пасища в страната.
Флористичното богатство в региона е представено и от някои редки защитени видове влаголюбиви растения /водните лилии на река Ропотамо и др./. Те са важен туристически ресурс и част от природно-туристическия комплекс на Черноморското крайбрежие.
3. ДЕМОГРАФСКА СИТУАЦИЯ
В Югоизточния регион живеят 829 627д. или около 10% от населението на България. През последните 10 години неговият брой намалява с около 35 000д., основно поради емиграциите към Турция и застаряването на населението в някои общини на Ямболска, Сливенска и Бургаска области. Най-слабо е намалението на жителите на Сливенска област, което се дължи на по-ниската им миграционна подвижност.
Днес жителите на региона са неравномерно разпределени под влиянието на политически, стопански и чисто демографски фактори. Над половината от тях живеят на територията на Бургаска област, докато в Ямболска област живеят едва 20,5%. Поради по-големите възможности за намиране на работа днес продължава концентрацията на населението в градовете, където вече живеят 68% от жителите на региона.
Състоянието на полово-възрастовата структура на населението в региона е до голяма степен в зависимост от етническата му структура. В краят на 80-те години делът на етническите турци в Бургаска област достига над 11%, а в Сливенска област- около 7%. Днес делът на тази етническа група достига над 14% в Сливенска, над 13% в Бургаска и едва 2,6% в Ямболска област. Регионът се отличава с относително висока концентрация на циганско население, чийто дял достига около 4% от населението в Ямболска, 8% в Сливенска и 4% в Бургаска област. На територията на Югоизточния регион живеят около 11% от турците и почти толкова от циганите в страната. Това до голяма степен определя цялостното развитие на тази част от България. То влияе и върху състоянието на образователната структура на населението в региона, която е значително по-неблагоприятна /висок дял на неграмотните и лицата с начално и основно образование/ в сравнение с други региони от страната. Етно-културните особености на населението в региона и възможностите му за трудова реализация /морски транспорт, туризъм, ХП и др./ определят и някои особености в естественото му възпроизводство. Нивото на брачност (4,1‰) е по-ниско от средното за страната, а разводимостта (1,1‰) е сред най-високите.
4. СЕЛИЩА И СЕЛИЩНА МРЕЖА
Селищната мрежа в региона е изградена от 486 селища /26 града и 460 села/. До 1996г. съществуват и 7 махали и 2 миньорски селища /Росен и Черно море/. Най-много са градовете в Бургаска област /16/, докато в Ямболска област има само 4 градски селища. В Бургаска област се намират и над 50% от селищата в региона. Средната гъстота на селищната мрежа е 3,3селища/100км2, като тя е по-ниска от средната за България. Това се дължи главно на благоприятните условия за земеделие, които определят в миналото съществуването на малко, но населени селища.
Поради високата безработица и влошените социални и екологични условия за живот, всички градове от региона са загубили значителна част от населението си през последните 10 години за сметка на изселванията от тях. Доказателство за това е и фактът, че положително миграционно салдо имат единствено градовете Елхово, Болярово, Обзор и Стралджа. Изселванията влияят отрицателно и върху естественото възпроизводство на градските жители в региона. С положителен естествен прираст е населението единствено на Нова Загора.
В административно отношение селищата в Югоизточния регион са групирани в 3 административни области /Бургаска, Ямболска и Сливенска/ и 22 общини /5 в Ямболска, 4 в Сливенска и 13 в Бургаска област/. Около 53% от селищата в региона се намират в Бургаска област, докато в Ямболска област са едва около 22% от селищата в региона.
Тези различия в селищната мрежа се дължат на различията в стопанските и демографските условия както в миналото, така и днес.
5. СТОПАНСТВО
През ХХв. стопанският облик на територията на региона се променя значително. Преди Втората световна война водещ отрасъл е селското стопанство, което осигурява база и за развитието на лека промишленост. С развитието на ХП, морския транспорт и туризма през последните 50 и основно от началото на 60-те години коренно е изменен и стопанският облик на региона. Днес в Югоизточния регион са регистрирани 43 204 активни стопански субекта или 9,6% от всички в страната. Основната част от тях са в Tретичния стопански сектор /търговия, образование, обществено хранене/. Значителен е броят на стопанските субекти и във Вторичния сектор /производство на храни и напитки, строителство и др./. Повечето от тези субекти са регистрирани в Бургаска област, а по принцип ориентацията на производствата и търговията е главно към Черноморското крайбрежие.
1. Водещ стопански отрасъл в региона е промишлеността. Тя произвежда около 21,8% от промишлената продукция България, като за последните 5 години делът й нараства с около 8 пункта. Това се дължи основно на нефтохимията, чиято продукция има осигурени пазари в страната и зад граница. Сегашната структура на отрасъла започва да се формира от средата на 60-те години, когато започва и строителството на повечето водещи днес промишлени предприятия. Териториалната структура на промишлеността се отличава с прекомерната концентрация на предприятия в основните градски центрове, което предизвиква редица социални и демографски проблеми в тях.
2.Важен отрасъл за стопанството на всеки регион е енергетиката. В Югоизточния регион този отрасъл е представен от добива на кафяви /мина”Черно море”/ и черни /Балканбас/ въглища в минимални количества /едва 1% от добива на въглища в страната/ и производството на незначителни количества електроенергия в Бургас, Сливен и Ямбол /2,6% от тази в страната/. Това налага внос на въглища и електроенергия от Източния Тракийско-Родопски регион.
3. Текстилната промишленост е традиционен отрасъл за Югоизточния регион, развит на базата на богатата суровинна база /пасищното овцевъдство/, благоприятното географско положение /пристанища на Черно море/, производствения опит на населението и други фактори. Отрасълът произвежда заедно с трикотажната промишленост 2,5% от ОПП в региона и почти 15% от продукцията в страната.
Развитието на селския туриъм в Югоизточния регион съществуват редица благоприятни предпоставки: плодородни почви, мек климат, равнинен релеф, наличие на преработващи мощности от ХВП и леката промишленост, сравнително обширен пазар /големите градски центрове и туристите по Черноморието/ и др.
Зърнените култури заемат около 65% от посевните площи в региона, които са общо около 4510000дка. Над 50% от площите със зърнени култури са заети от зърнено-хлебни култури /пшеница, ръж/. По производство на пшеница /около 14% от тази в страната/ регионът отстъпва единствено на регионите в Североизточна България. Основен производител на пшеница е Ямболска област.